Икона на Благовещение - бродирана, урамена, 27x33см.
Благовести́нието или Празникът на Архангела Гавриил, най-старият празник на Богородица, известен и като Благословение, е празникът, който спомня деня, в който Свети Архангел Гавриил изнесе вестта на Светата Дева за раждането на Сина на Бога.
„И в шестия месец биде изпратен ангел Гавриил от Бог в град на Галилея, наречен Назарет, при дева бъдеща заимна с човек, на име Иосиф, от дома Давидов, а името на девата беше Мария. И влязъл ангелът при нея рече: Радвай се, благодатна, Господ е с тебе; благословена си ти между жените. А тя, като се смути от думата му, мислеше каква би могла да бъде тая поздрава. И ангелът й рече: Не бой се, Марие, защото си придобила благодат пред Бога. И, ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш Син, и ще наречеш името Му Исус.
Този ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида; и ще царува в Якововия дом вечно, и царството Му няма да има край. А Мария каза на ангела: Как ще стане това, когато не зная мъж? А ангелът в отговор й рече: Свят Дух ще слезе на тебе, и сила на Всевишния ще те осени; затова и роденият свят ще се нарече Син Божий. И, ето, и твоята роднина Елисавета зачнала е син в старините си, и това е шестият месец за нея, наречен неплодна; защото при Бога няма нищо невъзможно. И Мария каза: Ето рабинята Господня; да ми бъде според словото твое. И ангелът си отиде от нея.” (Лука I, 26-38).
Благовести́нието се отбелязва в народния календар с името „Денят на бълбука“, защото в този ден бълбукът пее първата си песен, като донесе вест за идването на пролетта. Според румънската традиция всички селяни очакват да чуят песента на бълбука, но е необходимо да изпълнят три условия: да имат пари със себе си, да не чувстват глад и да не са тъжни.
Благовести́нието се празнува всяка година по време на Великия пост и е един от празниците, при които Църквата разрешава яденето на риба. Той се смята за празник на радостта, който предвещава началото на спасението. Според думите на един известен свещеник: „Без Благовести́ние нямаме нито Рождество, нито Великден.“.
Най-старото изображение на Благовестието е стенопис в катакомбата на Присцила в Рим, датиран от археолози от II век
На него са изобразени Архангел Гавриил до Света Мария, която вече държи в ръцете си Младенеца. В този образ, както и в други от първите векове, ангелът е изобразен без крила, вероятно за да се избегне смесването с пагански крилати фигури, съобразно естествената предпазливост на християнските художници. След времето на Константин Велики, ангелите се изобразяват с крила, символ на тяхната принадлежност към небесния свят.
Друго изображение на Благовестието е от 440 г., направено в мозайка и поставено на аркадата на базиликата "Санта Мария Маджеоре" в Рим. Сцената показва Света Мария между ангели с крила, носещи ореоли, като императ
рица по средата на своя двор. Над тях, Архангел Гавриил лети, носящ вестта за въплъщението на Сина от Светия Дух, символизиран чрез бял гълъб, който слиза над нея. Вдясно се намира Иосиф, на когото ангелът открива тайната.
