Икона на Пресвета Богородица "Елеуса" от Новгород, на синьо – избродирана, в рамка, 31х37 см.
Иконата на Пречистата Богородица "Елеуса" изобразява в дълбок смисъл любовта между Бога и Неговото творение, човека. Любовта тази може да бъде посредничена само чрез небесно същество, в този случай Пресвета Богородица Мария. Тя държи в ръцете си Сина на Господа, а Синът обръща лицето си към нея и обгръща ръката си около вратата й. Богородица в тази икона представлява образа на Църквата.
Тези, които гледат внимателно, могат да забележат как Пречистата Рожденица на Бога държи Сина Си в ръцете си, без да го поглежда директно. Погледът й не се насочва нито към околните, нито към хоризонта, а винаги е насочен към дълбините на душата й, в една дълбока контемплация. Нейната нежност се изразява чрез светостта на ръцете й.
Тя обхваща Сина си, без да го стиска, а носенето му се извършва със светост, напомняща за жертва, и цялата нежност, цялата човешка любов се отразява в Сина, не в майка му. Тя остава винаги Майка на Бога и не се отнася към Сина си като към собствено дете, а като към воплотения Божи Син. Син на Девата, Той обхваща в Себе Си както човечността, така и божествеността, както Синът й, така и Спасителят.
Историята на иконата на Пречистата Богородица "Елеуса" от Новгород
На 8 юли 1337 година, един страж на Катедралата "Света Троица" в Новгород бил привлечен от звук, доносещ се от светия храм, и като се приближил, е бил свидетел на чудо: иконата на Пресветата, намираща се на второто ниво на иконите, над северната врата на иконостаса, била напусната мястото си и плавала във въздуха, а от очите на Богородица се стичали свещени сълзи.
Без забавяне, Архиепископ Алексий бил повикан и, заобиколен от свещеници и верни, се приближил до светия храм. Бил издигнат специален иконостас, за да побере иконата на Пречистата Богородица, а 8 юли бил почетен като нейн празник.
През същата година град Новгород бил опустошен от чума, но чрез молитвите пред иконата на Пресветата Рожденица на Бога, мнозина верни се събрали да се молят и чумата била прогонена. През 1352 година Архиепископ Василий въвел годишна процесия с иконата на Богородица, която започвала от Катедралата "Света Троица" и завършвала в Катедралата "Света София".
През лятото на 1366 година, Катедралата "Света Троица" била обхваната от пламъци, но иконата "Елеуса" останала недокосната от огъня, чудесно плавала във въздуха над пожара. Архиепископ Алексий бил незабавно извикан и, чрез силата на молитвите, иконата слязла в ръцете му, а пламъците угаснали. Въпреки този чудо, на гърба на иконата останал следа от изгаряне с дължина седем сантиметра, като свидетелство за случилото се чудо.
Великият княз Иван III прехвърлил иконата в Москва през 1397 година, където била запазена до 1508 година. През този период Пресветата се явила в сън на Княгиня Мария, заповядвайки й да върне иконата обратно в Новгород.
