Икона на Пресвета Богородица „Елеуса“ от Новгород - бродирана, в оправа, 21х27 см
Иконата на Пресветата Богородица „Елеуса“ изобразява пълнотата на любовта между Бога и човека, любов, която може да бъде получена само с помощта на божествено същество, в този случай Пресветата Богородица. Тя държи в нарука Сина си, който гледа към нея и има една ръка около нейната врата. Пресветата Богородица символизира Църквата в този случай.
Гледайки внимателно, може да се забележи, че Пресветата Дева държи своето дете в нарука, но не го гледа директно. Тя не гледа нито към нас, нито в далечината, а очите й винаги са насочени към вътрешността й, в състояние на контемплация. Нежността й се изразява чрез благоговейността на ръцете й.
Тя държи Сина си в нарука, без да го стискат, а като го носи със светост на жертва, и цялата нежност, цялата човешка любов се разкрива във Възкресения, не в майка. Тя винаги остава Майка на Бога и се отнася към Възкресения не като към бебе Исус, а като към воплотения Божий Син, който, ставайки Син на Девата, воплотява както човечеството, така и божествеността. Той изразява любов и като Сина й, и като Творец.
Историята на иконата на Пресветата Богородица „Елеуса“ от Новгород
В деня на 8 юли 1337 г., стражът на църквата "Света Троица" в Новгород чу шум в светото място и се приближи, за да разследва. Той беше изумен да открие, че иконата на Пресветата Богородица, намираща се на второто ниво на иконите, над северната врата на иконостаса, напуснала мястото си и витаеше във въздуха. Сълзи текоха от очите на Богородицата. Без забавяне, бе повикан архиепископ Алексий и, заобиколен от свещеници и верни, се приближи до светото място. Беше построен специален иконостас, за да приюти иконата на Пресветата Богородица, а денят на 8 юли беше посветен като празник в чест на нея.
През същата година градът Новгород беше ударен от чума. Хората, в голям брой, се събраха, за да се помолят пред иконата на Пресветата Богородица, и чумата беше отстранена. През 1352 г. архиепископ Василий установи годишна процесия с иконата на Богородица, която започваше от църквата "Света Троица" до църквата "Света София".
През лятото на 1366 г. църквата "Света Троица" беше опустошена от огън, но иконата "Елеуса" виташе във въздуха над пламъците. Архиепископ Алексий веднага пристигна в църквата и, след като изрече молитви, иконата слезе в ръцете му. Чудотворно, огънят угаси, но на гърба на иконата остана следа от изгаряне с дължина седем сантиметра, като свидетелство за този чудесен случай.
Великият княз Иван III прехвърли иконата в Москва през 1397 г., където тя остана до 1508 г. През този период Богородицата се явила в сънищата на княгиня Мария и й заповядала да върне иконата в Новгород.
